ЮНИ 2018: Eвропредседателството свърши. Премиерът трябва да направи рестарт на кабинета

30.06.2018

 

 

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2018 година под заглавие: 

Eвропредседателството свърши, правителството търси нова цел 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ПРЕД ИСТОРИЧЕСКО ИЗПИТАНИЕ 
ПРЕЗИДЕНТСТВО – ИЗНЕНАДВАЩА СМЯНА НА РЕТОРИКАТА 
ГЕРБ ЗАПОЧНА ПОДГОТОВКА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 
НИНОВА НАСОЧВА БСП 
КЪМ ВИШЕГРАДСКАТА ЧЕТВОРКА 
ОБРЪЧЪТ ОКОЛО МЕРКЕЛ СЕ ЗАТЯГА 

Предлагаме ви резюме от  
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 

Приключи председателството на България на Съвета на Европейския съюз. От организационно-логистична гледна точка то мина в конструктивен и стабилен порядък. Не бяха допуснати гафове и пропуски в наситената откъм събития програма с десетки хиляди гости. От политическа гледна точка то съвпадна с най-тежките и повратни моменти от историята на ЕС - мигрантска криза, Брекзит, влошени отношения с Турция и САЩ, преговори за общ бюджет на Еврозоната, първи стъпки към изграждане на обща европейска армия. Зададеният от правителството като основен приоритет „Интеграция на Западните Балкани“ успя да вкара в дневния ред на Съюза темата, но закономерно по-сериозното развитие по нея се отложи за времето след провеждането на Европейските избори през май 2019, когато ще се види каква ще новата политическа конфигурация на ниво Европейски парламент. 

Добрият финал на европредседателство се случи на последната среща на върха в Брюксел за миграцията, където Борисов защити успешно българската позиция за затваряне на външните граници на ЕС и категорично отказа релокация на мигранти на нашата територия.


Бойко Борисов продължи с наситената си външнополитическа програма, което фокусира вниманието върху България. Концентрирането върху външната политика на премиера обаче отложи решаването на вътрешните проблеми. Това създава сътресения между основните институции и звена в държавата. 

Легитимността на политическата система в България започва да се поставя под съмнение. Общественият договор, колкото и имагинерен да е като понятие, реално е почти скъсан. Проблемът е, че ситуацията не излъчва алтернативи за изработването на нов или поне подобряване на функционирането на съществуващия. 


Отчуждението между политически елит и избиратели нараства с по-бързи от обичайните темпове. В обществото има странна смесица от апатия и ажиотаж, която се изразява в самостоятелни протести, недоволство и същевременно – в отдръпване в максимална степен от политиката. 


Управляващата коалиция е стабилна. Обединението около запазването на властта и решаването на текущи проблеми консолидира идейно непримиримите партньори. Страхът от загуба на властта едва ли е бил по-силен в друго правителство досега. Никога от 1989 година насам не са се чули толкова пъти реплики като „Няма да подам/подаваме оставка/ няма причини за оставка“. 

Вследствие на различни протести и изразено публично недоволство процесът на прилагане на политики е почти напълно блокиран.

Имаме отказ от взимане на политическите решения при непопулярност на мерките. Това е бомба със закъснител. 

При тази ситуация не е ясно с какво точно ще се занимава правителството до края на своя мандат, когато и да е той. Амбицията за изкарване на пълен мандат започва да влиза в тежка колизия с въпроса за правенето на политика и подобряването на отделните управленски сектори. 

Въпреки че макроикономически страната изглежда стабилна, данните на БНБ показаха, че от началото на годината има сериозно изтегляне на чужди инвестиции от България. 
ПРОВЕРКА на ИСА показа, че основният мотив на големите инвеститори, отбелязан и в техните анализи, е негативната демографска картина в страната. Предпочитанията им в региона са насочени към страни в демографски подем (Турция) или с голямо население и политическа среда, която се движи в рамките на демократичния процес (Румъния). 

В последните месеци се наблюдава рязка смяна на правителствените позиции по ключови въпроси с геополитическо значение: мигрантска криза в Европа и АЕЦ „Белене“. Подобни ходове печелят симпатии на нови групи, но и пораждат въпроси както за аргументацията, така и за динамиката и възможностите. 
Очевидно се бърза със затварянето на всякакви фронтове. 

По въпроса за мигрантската криза декларираната от премиера позиция е обоснована и навременна. Ако Борисов се съгласи да приеме мигранти от Германия или Италия, правителството пада. Контекстът в Европа се променя бързо – надига се национализъм навсякъде, където има гражданско общество, средна класа или запазени традиционни общности. Към Вишеградската група вече се присъединиха Австрия, Бавария, Италия. В този смисъл подобряването на отношенията ни с тези групи е стъпка в положителната посока. 

Премиерът трябва да направи рестарт на правителството, което минава през промяна на поне 1/3 от неговия състав. Ако не го направи, той може да се озове в ситуация на бързо падане от власт. Сегашният състав на кабинета го обрича на кратък живот и е изчерпан в този си вид. Краят на Европредателството е нов етап, който изисква някаква по-мащабна политическа промяна. С идването на есента, основно септември-октомври, исканията на повечето бюджетни структури ще се увеличат, включително и социалните (пенсии, заплати, социални услуги, средства за образование, култура, отбрана и не на последно място здравеопазване).

 
Вдигането на цените на газ, електричество е като бомба със закъснител за правителството. 
Проблемите стават повече от решенията. 


Рестартът на АЕЦ “Белене“ изглежда все по-рисков. При това доверие в институциите и демонстрираната инфраструктурна немощ (тежки наводнение вследствие на дъжд в София) е трудно да се обясни как ще се реализира 40-годишният проект без корупция и със знание, което да гарантира сигурността му. Западът даде сигнали, че не е склонен да приеме подобна реализация. Китай иска държавни гаранции, които София не може да осигури. Пекин никога няма да развали отношенията си с ЕС заради проект, който е миниатюрен за икономическото му портфолио в Европа. 

По отношение на кадровата политика на управляващите прави впечатление възраждането на стария принцип, че се търсят места за определени хора, а не хора за местата. 
Държавната администрация на много места е в изключително тежко положение. Институциите са пълни със самозабравили се служители, своеволия, пилеене на публичните средства за лични луксове и никаква трудова дисциплина. В така очертания контекст въобще не може да се говори за резултатност. 
МВР и МВнР са пред колапс – кадровата политика пропука и двете институции почти до основи. Кадровият подбор е на упадъчно ниво – некомпетентни, неподготвени, случайни хора се местят между институциите на партиен или роднинско-патронажен принцип, което компрометира вътрешната и външната политика и реално води до блокирането и на двете. 

Опозицията основателно използва разпада в сектор „Сигурност“, за да иска вот на недоверие към кабинета, а не е нито причината за случващото се, нито си измисля сюжета. Нормалната роля на една демократична опозиция е да намира слабите места на всяка власт и да ги критикува, атакува и така да ги коригира и балансира. Самата реализация на парламентарния дебат показа лоша стратегия, тактически грешки на социалистите и неглижиране на парламентаризма от страна на управляващите. За първи път мнозинството в парламента не защити премиера и министрите от нападките на опозицията. 

 

Президентската институция поднесе сериозна изненада от гледна точка на резкия завой в говоренето и тона по отношение на управляващите. Месецът започна с традиционната конфронтация, за да стигне до момент, в който бяха дадени положителни оценки за работата на кабинета. Позицията на президента бе изненада и озадачи много от поддръжниците му, които му симпатизират именно заради декларираната опозиционност и критичност към случващото се. От друга страна, това намали междуинституционалното напрежение и донесе успокояване, поне временно, на политическата динамика. Прогнозата на ИСА е, че конфронтацията между президента и ГЕРБ по ключови въпроси от управлението на държавата ще продължи. Изострянето на полемиката по базисни за демокрацията проблеми като срастване на партия и държава може да доведе и до нейната ескалация.

 

Приемането на името „Северна Македония“ от страна на българското правителство е в разрез с всички възможни декларации и позиции на българската държава през последните десетилетия. София винаги досега бе декларирала, че е против всякакви географски понятия, които могат да станат основа за териториални претенции. Аргументите, които се чуха, че договорът за добросъседство е гаранция за българските интереси и защита за българската история и териториална цялост, са напълно неадекватни. Тук става въпрос за неща, които са много по-широки като понятия от един договор и са за десетилетия напред.

Вече започнаха първите проявления с нагативен характер към България от страна на македонското правителство. След като реши проблема с Гърция, Скопие ще се насочи към най-слабото звено от околните страни за компенсация на отстъпките, които направи, а това ще е България. 
Отказът от срещата с македонския президент е безспорно нарушение на добрия тон в политиката и намеса в чуждите работи на друга държава. Какъвто и да е Георге Иванов, той е държавен глава на суверенна държава, излъчилата го партия е първа политическа сила и протоколните отношения с него нямат нищо общо с политическите развития и цели. Многократно сме предупреждавали, че Зоран Заев не е искрен в целите и намеренията си към българската държава. Предоверяването към него е сериозна грешка, а адвокатстването на Македония пред ЕС започва да изглежда „наивно“. 

 

Европейският съюз се намира в един от най-тежките моменти в историята си и разговорите за неговия евентуален разпад никога не са имали подобна плътност. Въпрос на месеци е да се удържи неговата цялост, а решаването на докарания от Меркел „мигрантски въпрос“ и спасяването на Италия не търпят отлагане.

 

Германският канцлер е на „политическия ръб“ – самото є оставане на власт е кризисно, а оттеглянето є точно сега може да разклати Германия, а оттам и целия Съюз. Очертаха се две оси – Мюнхен-Виена-Рим и Берлин-Париж. Големият проблем е кой ще надделее. Едно е ясно: Меркел вече не диктува условията в Европа. Кризата засегна ядрото на ЕС.  Грешката є от 2015 година да покани и приеме безконтролно мигранти е най-тежката в историята на Евросъюза и следва да се коригира с радикални и бързи мерки.

Отделно договорките между Меркел и Макрон стават без консултации с останалите страни членки, което дразни северните (въпросите за Еврозоната и общия бюджет) и южните (мигрантската релокация). Младият Макрон демонстрира добре познатата на българската страна, още от началото на XIII век, френска самонадеяност, която е с висока степен на риск. 


Доналд Тръмп продължава с хирургическа точност да изпълнява предизборната си програма и поети към спонсори и социални групи ангажименти - силен икономически изолационизъм, свиване на глобалните разходи за отбрана на съюзниците, контрол над границите. Търговската война, която той започна, доведе до налагането на реципрочни мерки от страна на ЕС, Китай, Канада и Мексико. Определената като историческа среща между него и севернокорейския лидер Ким Чен Ун беше повече спектакъл тип риалити, отколкото политическо събитие с видим резултат. Следващата среща е запланувана за юли 2018 с руския президент Путин. Изглежда Тръмп го прави под формата на изграждане на портфолио. Поведението му към съюзниците по време на срещата на Г 7 в Канада може да се определи като враждебно, особено към британския премиер Тереза Мей и германския канцлер Меркел. 

Пенсионната реформа и увеличаването на цената на горивото се оказаха първите препятствия през новия мандат на руския президент Владимир Путин. Ако цената на горивото може да бъде овладяна и контролирана чрез различни административни мерки, включително и в промяна на акциза, то с пенсионната реформа нещата не седят така. Това доведе до спад на рейтинга на Путин и на правителството. 
На удължаването на санкциите от страна на ЕС Русия ще отговори с удължаване на контрасанкциите. Руското министерство на икономическо развитие трябва по поръчка на премиера Медведев да предложи ответни мерки срещу въведените от САЩ мита върху стоманата и алуминия. Русия двойно съкрати дела си в американски облигации, който вече са малко под 50 млрд. долара. 

Съдържание: 

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 

II. БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И МИГРАНТСКИЯТ ВЪПРОС 

III. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ 

ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ - СЕКТОРНИТЕ ПОЛИТИКИ КАТО БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ 
ПРЕЗИДЕНТСТВО – ИЗНЕНАДВАЩА СМЯНА НА РЕТОРИКАТА 
ПАРЛАМЕНТ: ДЕБАТЪТ ЗА ВОТА - ЗАГУБА ЗА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА 

IV. ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА 

МАЙКИТЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ - ЖЕРТВИ В СЛОЖНА ПОЛИТИЧЕСКА ИГРА 
КОЛЕБАНИЕ ЗА ЧАКАЛНЯТА НА ЕВРОЗОНАТА 
АГРЕСИЯТА КАТО СИМПТОМ ЗА РАЗПАДА НА ДЪРЖАВАТА 

V. ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ 

ГЕРБ ЗАПОЧНА ПОДГОТОВКА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 
БСП - НИНОВА НАСОЧВА ПАРТИЯТА КЪМ ВИШЕГРАДСКАТА ЧЕТВОРКА 
ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ - ПРОВАЛ В ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ 
ДПС - ФИКСАЦИЯ ВЪРХУ НАЦИОНАЛИСТИТЕ 
“ВОЛЯ“ - ОТЧЕТЛИВ ПОПУЛИЗЪМ 

VI. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА 

ТУРЦИЯ – ИЗБОРЕН ТРИУМФ ЗА ЕРДОГАН И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ 
ГЕРМАНИЯ - ОБРЪЧЪТ ОКОЛО МЕРКЕЛ СЕ ЗАТЯГА 
РУСИЯ - ПРЕД ИЗПИТАНИЕТО НА ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА И СРЕЩАТА ПУТИН-ТРЪМП 
ГЪРЦИЯ: СПОРАЗУМЕНИЕТО С МАКЕДОНИЯ Е ГОРДИЕВ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ 
МАКЕДОНИЯ ОЧАКВА ПОКАНАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В НАТО 
РУМЪНИЯ - ГРАЖДАНСКИТЕ ПРОТЕСТИ ПРОДЪЛЖАВАТ 
АЛБАНИЯ - ЦЕНТРОВЕ ЗА МИГРАНТИ И ПРЕГОВОРИ С ГЪРЦИЯ 


Анализът е изготвен от Авторски колектив в състав: 
  
Д-р Калоян Методиев 
политолог 
Валерия Велева 
Изпълнителен директор на 
Институт за стратегии и анализи 
Таня Джоева 
Институт за стратегии и анализи 
  
Даниел Томов (Румъния) 
Борислав Ангелов (Русия) 
д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър) 
Михаил Кумчев (Македония) 
  
Пълният му 56-страничен вариант е достъпен само за абонати. 
  
За контакти и абонамент - 0878 852 713 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт