Таня Джоева: ГЕРБ и Патриотите по магистралата на (не)знанието

06.07.2017

 

- Полицаите излязоха на национален протест, зад който стоят всички синдикални организации в МВР.  Ново ли е това? Не е. Протест имаше и през ноември 2015 година, когато властта реагира по-чевръсто и промените за орязване на 20-те заплати на служителите бяха стопирани. Сега вътрешният министър си прави оглушки.
 
- Масови размирици в Асеновград, които приеха ясните контури на междуетнически сблъсък. Едни срещу други настръхнаха българи и роми. Нещо ново? Абсолютно нищо.
 
- Протести на лекари заради пребит колега? Гледали сме го, нали.
 
- Ужасяваща катастрофа на магистрала „Тракия“ - помляни коли, линейки, ранени, огромно обществено напрежение. Познати, бихме казали дори всекидневни картини, ако отчетем злополуките, броя на жертвите, рутинните вече кампании „Да спрем войната по пътищата“, поведението на огромна част от шофьорите – от аутобаните до селските пътища.
 
- Несебър, 26 юни. 21-годишен бабаит скача от лъскавия си автомобил и се нахвърля с юмруци върху слепи граждани, които се движат в забранена (!) за автомобили зона. „Юнакът“ е задържан едва когато скандалът гръмна в медиите. Преди това – нищо. Една обикновена случка от българското всекидневие.
 
Нищо от изброеното дотук не е невиждано в България през последните, изпълнени със скандали и огромно недоволство години. Новото е, че всички те се случват едновременно и само два месеца след редовни парламентарни избори. Цели 40 дни преди да изтекат обичайните 100, приети като неписана норма за обществен толеранс към усилията на властта да се огледа, намести, нареди приоритетите, сработи.
 
Приетите 100 дни обаче са за общества, където политическият елит - мандат след мандат - е създал организация за нормалното функциониране на обществото и за рутинната работа на държавните органи и институции. България не е такова общество. Затова системите гърмят една по една. И ще продължат да гърмят.
 
Извънредните парламентарни избори не успокоиха ситуацията в страната. Държавата не функционира, а агресията и правото на силния (богатия, овластения, мускулестия) са нормата, която регулира обществените и социални отношения. През това време властта е заета с две неща: занимава се със себе си и разиграва кризисен пиар.
 
Властта или се е самозабравила, или толкова може. От скандала с НДК и буксуващото европредседателство, през реабилитацията на Жотева, до изправянето на президента до стената на парламентарна анкетна комисия и бутафорната борба срещу корупцията.
Последното хрумване на управляващите – Комисията по отбрана в Народното събрание да изслушва кандидатите за генералски звания – също впечатлява с правната си и конституционна грамотност. Със същия размах те биха могли да измислят и друго – кандидатите за владици да бъдат изслушвани в комисията по вероизповедание преди да ги хареса патриархът (и да ги избере църковен събор).
 
Но да оставим шегата настрана. Атаката на ГЕРБ срещу президента Румен Радев е твърде смущаваща с оглед на факта, че президентството в момента е институцията, която не е загубила доверието, спечелено на изборите. Институциите в България са в криза, тази – не е. Всички усилия на елита би трябвало трябва да са насочени към целта да се повиши доверието, уважението, респекта към държавната власт и нейните институции. Вместо това се прави точно обратното.
 
ГЕРБ постигнаха през март трета парламентарна победа, но ситуацията не е същата, както след първите две. И партията на Борисов, и правителството трябва да свикнат с новите обстоятелства. Първото е, че вече имат силна опозиция в лицето на БСП и на президента. Нинова не е Миков, още по-малко Радев прилича по нещо на Плевнелиев.
 
Второто е, че всички нерешени проблеми от предишните им мандати сега избухват с удвоена сила. С кризисен пиар и мерки на парче, промотирани като титанични реформи, ще успеят само да ги утроят.
 
Ето само малка част от мерките, които ни бяха поднесени напоследък като белег за управленска загриженост и капацитет.
 
Валери Симеонов: „Във всяко ромско гето – полицейско управление и 24-часово наблюдение“. Как и кога точно този ход ще влезе в сила, вицепремиерът засега не казва. Засега е ясно само, че в МВР има 20% недостиг на кадри. Причините много ясно ги изложиха синдикатите и експертите по национална сигурност във връзка с протеста: възнагражденията са ниски, извънредният труд е огромен и лошо платен, липсва мотивация заради ширещата се корупция в системата и произволните политически назначения.
 
Към полицейските управления на Симеонов трябва да прибавим и полицейските патрулки на Томислав Дончев, които от 15 септември ще возят децата по „магистралата на знанието“ към най-близкото училище. Колко униформени ще са необходими при тази операция с оглед на високата раждаемост на малцинството, което не си праща децата на училище? Всеки ден ли ще става това? Колко бензин ще е нужен и има ли отделени пари в бюджета за тази година? За полицейските заплати разбрахме, че няма. Не е ли по-лесно да се спрат социалните придобивки на тези, които не си водят децата на училище и се усвояват смислено милионите евро, които Европа щедро отпуска.
 
В началото на юни ГЕРБ внесоха поправка в Закона за пътищата, която предвижда да се махнат знаците, които предупреждават шофьорите за камери на пътя. Преди няколко години тя била приета, за да се издават електронни фишове за глоби. На практика обаче предупреждавала водачите и те намалявали скоростта. Затова – махаме ги! В същото време бе изнесена информация, че сумата от неплатени шофьорски санкции е 1 милион лева. С други думи, ние ги хващаме, те не плащат! Какво ще реши новата поправка в тази насока? За сведение на господа депутатите, движението по пътищата на България е такава анархия и цари такова безобразно поведение и масово нарушаване на правилата, че всекидневни жертви на този пълен произвол са всички, които спазват правилата. Жертви на катастрофи, инциденти, саморазправа, стрес, нецензурни жестове. Много млади българи споделят, че този сериозен социален дразнител се превръща в мотив за напускане на страната.
 
Сами по себе си високите санкции, които по правило се гласуват след някой нашумял медиен случай, не решават абсолютно нищо. Преди няколко години наказанието за побой над лекари бе вдигнато – от 5 до 15 години затвор. Тогавашните депутати си направиха реклама с тази поправка, която сега не спаси от комоцио д-р Гагова от „Шейново“. Нещо повече – според бившия здравен министър д-р Таня Андреева побоят над медици е всекидневие: „Сега ще се шуми три дни и всичко ще утихне. Това не може да продължава така! Законите трябва да се спазват. Обществото е болно - от липса на човечност, липса на ценности, липса на усещане за справедливост и чувство за безнаказаност.“
 
Подобни тежки заключения, изречени с гняв, се чуват все по-често и с пълно право. На ГЕРБ няма да му бъде никак леко, защото доскоро успяваше някак да овладява недоволството с прилагането на кризисен пиар от рода на този, който изредихме. Но кръпките вече не помагат. Обществото се връща към хаоса от 90-те. Деградацията е налице и тя може да бъде спряна само с цялостна политика, лидерство, силна политическа воля, правила и закони, които институциите да прилагат с цялата сила на своя авторитет към всички, които ги нарушават. Независимо дали става дума за джигит на пътя, джебчийка в трамвая или корумпиран управник.

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт