Таня Джоева: Мажоритарната система очаквано не мина. А, ако беше...

15.06.2017

 

 

От ДПС са прави: ГЕРБ предложиха мажоритарната система с ясното съзнание, че няма да мине. И не мина. 
А, ако беше...
По време на парламентарния дебат в употреба влязоха всички митове за мажоритарната система. Кои са те и как ги развенчава не теорията, а практиката? При това – практиката от възможно най-близката история. 

Мит №1 – знаем кого избираме и даваме гласа си за личности. Този аргумент е закръглен много наедро. Особено когато става въпрос за българската политическа система. Можете да питате за това жителите на столичния квартал „Младост“. Проблемът с презастрояването (характерен, впрочем, за повечето райони в София), със сбърканата реституция, с общинския произвол и съмнителни интереси първо изкара гражданите на протести. После – пред урните. Статуквото бе наказано с бюлетини. За кмет на „Младост“ бе избран политически новобранец – симпатичната Десислава Иванчева, зад която застанаха Инициативен комитет и партията на Георги Кадиев „Нормална България“. Днес всички са вдигнали ръце от миловидната блондинка, която, изглежда, се оказва твърде възприемчива за лошите практики в управлението. Разкайва се и Кадиев, иска извинение от гражданите и признава: „Направихме перфектната кампания за грешния човек.“ А изборът бе изцяло мажоритарен.

Мит №2 – създава се стабилно мнозинство. Да огледаме отново някои пресни събития. Изборите във Великобритания, където се прилага най-суровата мажоритарна система от един единствен тур, произведе „висящ (обесен) парламент“. Разликата в проценти между двете водещи партии – консерватори и лейбъристи, бе незначителна. Разликата в мандати се получи далеч по-голяма. Разбира се, това е несправедливо. По-голямата беда обаче е другаде: дори с бонуса от мажоритарната система хазартният ход на Тереза Мей доведе партията й до липсващо мнозинство, страната – до хаос, преговорите с Брюксел – до задънена улица.
Ерго, няма никаква гаранция, че мажоритарният вот води до стабилни правителства. Точно обратното – редица потенциални партньори на големите остават извън парламента, създават се измъчени коалиции или правителства на малцинството. Великобритания все пак има сериозно предимство пред нашата крехка демокрация – традиции, които елитът спазва и които предпазват страната от хаотични движения. Спомнете си Брекзит, след който имаше нашенски прогнози, че британският парламент нямало да потвърди резултатите от референдума и всичко ще си остане по старому. Това бяха напълно сбъркани и манипулативни прогнози – нито един британски политик не рискува доверието към системата в страната. Там, за разлика от тук, важи „казана дума, хвърлен камък“. И още: въпреки несъвършенствата на мажоритарната избирателна система британците не се хвърлят да я променят урбулешката. Политическият елит се крепи на политическите традиции. Така се създава доверие.

В България, зададат ли се избори, първото нещо, което се пипа, променя и натаманява са изборните закони. 
Ето само част от всички „подобрения“ през годините на прехода:
- система 50 на 50. Депутатите от Великото народно събрание бяха избирани и по мажоритарна, и по пропорционална система. Забележете – тогава точно „комунистите“ настояваха за мажоритарен вот, а прогресивните сили в лицето на СДС – за пропорционален. Компромисът от Кръглата маса бе междинен вариант, при който БСП спечели. 
- изцяло пропорционална система без преференции и с цветни бюлетини. Този период на демокрацията помни ръкопашни схватки за цветните бюлетини и отвлечени партийни лидери. Без майтап.
- пропорционална система с бели интегрални бюлетини и партии с тирета
- пропорционална система с висок праг на преференции и партии без тирета
- пропорционална система за 218 депутати и мажоритарна за 32-ма
- пропорционална система с нисък праг на преференции
- пропорционална система с до 35 избирателни секции в страна в чужбина
- задължително гласуване
- експериментално гласуване с машини
- задължително гласуване с машини, но без ...машини
И така нататък. 
Хайде, стига вече с експериментите! През цялото време на „проба-грешка“ доверието към политическата система не се покачваше, а точно обратното – падаше. 

В дебата около проектозакона се чу и аргументът, че щом така е поискал народът на референдум, значи трябва. Това е вярно по принцип. Справка – Брекзит. С две уточнения: в България условията за валидност на национално допитване са високи и той не успя да стане задължителен. Второ, референдумът бе с двойно дъно. Инициаторите му внушиха, че същинската цел е да съборят системата. Не да я бетонират, както щеше са стане, ако предлаганата мажоритарна система бе преминала всички препятствия. Приложена тук, тя щеше да съчетае по неповторим начин своите собствени недостатъци с дефектите на българските политически нрави: 
- лоша предварителна селекция
- раздаване на неизпълними обещания
- купен и корпоративен вот. 

Това не стана, след като я подкрепиха само 98 гласа в Народното събрание. Затова пък се получи друга неповторима комбинация – между ГЕРБ, „Воля“ на Марешки със сваления имунитет и Слави, за когото подкрепата сериозно падна. 
Без депутатите на Марешки ГЕРБ щяха да бъдат самотни при това гласуване. Против бяха и коалиционните им партньори от Обединени патриоти. От водещата партия внесоха проекта някак на инат, флиртувайки с изирателите, и бяха стъписани пред възможността ДПС да подкрепи мажоритарната система. Движението заложи капан на ГЕРБ. Изнесе политически урок, който управляващите следва да научат.

След гласуването вчера, 15 юни, мажоритарният вот отиде в историята. Но не съвсем, не съвсем. 
Слави плаши с поговорки: „На зла круша - зъл прът“ и „Каквото повикало, такова се обадило“.

БСП обеща контрапроект, според който 120 народни представители ще се излъчват пропорционално и още 120 – мажоритарно. Този вариант смекчава щетите, които би нанесъл изцяло мажоритарният вот. За един от 120-те депутатски мандата по мажоритарната система ще са необходими по-голям брой гласове, отколкото при 240. Това ще затрудни „търговците“, но и при този компромисен начин на избор лесно можем да си представим, че в смесените региони шансовете на ДОСТ за парламентарно присъствие значително нарастват. Че рискът за лесно купен вот остава.

Социалистите трябва добре да помислят преди да предприемат поредната експериментална стъпка. Най-вероятно те разчитат на същото, на което разчиташе ГЕРБ – да не мине в пленарна зала. 
А, ако мине? 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт