Конференция „Атентатът срещу България - истината“

31.03.2016

 

 

Конференцията „Атентатът срещу България - истината“ ще направи нов опит за окончателното изясняване на фактите за покушението срещу покойния папа Йоан Павел Втори. Как бе сътворена "българската следа"

Датата 13 май 1981 г. не е само пореден ден с „фатално“ число в календара.
На този ден е извършен един от историческите атентати на ХХ век - срещу папа Йоан Павeл II. Покушение, за което държавата България бе нарочена напълно несправедливо. 

С помощта на мащабна пропаганда бе създадена една от най-големите мистификации на столетието - т. нар. „българска следа“ в атентата срещу папата, извършен на площад „Свети Петър“ в Рим от турския терорист Мехмед Али Агджа, член на крайнодясната групировка „Сивите вълци“. 

Кошмарът приключи, поне формално, на 29 март 1986 г., когато съдът в Рим произнесе оправдателна присъда за българина Сергей Антонов „поради липса на доказателства за вина“. 

Днес,  30 години по-късно в България пристига човекът, който успя да извоюва оправдаването на Антонов в изключително сложна политическа обстановка, в един безкрайно тежък процес- защитникът му Джузепе Консоло. Тогава млад, амбициозен и честен италиански магистрат, сега  той е професор по конституционно право в Рим и продължава да твърди, както и преди 30 години, че България и Антонов са невинни. 

Човекът, който извади Сергей Антонов иззад решетките,  най-после ще получи и заслуженото си признание в България - на 30 март 2016 г. той ще бъде удостоен с титлата Почетен доктор на Софийския университет "СВ. Климент Охридски".

Проф. Консоло ще бъде и основен докладчик на конференцията „Атентатът срещу България - истината“, организирана от Националната асоциация за международни отношения, Института за стратегии и анализи и Института за икономика и международни отношения. Римският магистрат ще участва и в представянето на книгата „Сергей Антонов - невинна жертва на Студената война“ на Атанас Кременлиев и покойния Марин Петков. 

Макар версията за българско участие в атентата да бе разбита, макар да не бяха открити доказателства за нея, десетилетия наред „българската следа“ обикаляше света като истина, а думата „българин“ бе презрително произнасяна. Днес, три десетилетия след края на процеса срещу държавата ни, все още са много малко личностите като Джузепе Консоло, които публично са заявили, че „българска следа“ в атентата срещу папата няма. 

Цел на конференцията е за пореден път да се направи опит за изясняване на истинските факти и обстоятелства по случая, които да затворят завинаги „българската следа“. Изказвания ще направят посланик Райко Николов, представял България в Рим по времето на процеса; историкът проф. Божидар Димитров, специалисти по конституционно право, журналистът Иван Гарелов, отразявал тогавашните събития; експертът по сигурността Горан Симеонов, както и представители на политически партии и неправителствени организации. 

„Сергей Антонов не е сред нас, но неговият дух  е днес в тази зала, той е в страната си България и трябва да бъде в съвестта на хората, които все още вярват, че на този свят има справедливост”.
 
Това заяви емоционално проф. Джузепе Консоло в словото си пред конференцията „Атентатът срещу България - истината”, посветена на годишнината от оправдаването на Сергей Антонов и България.
 
Той обяви, че споделя получената в София титла Доктор хонорис кауза на СУ със своите български приятели – посланик Райко Николов, пълномощен министър Людмил Попов и всички други дипломати, които заедно с него са се борили да защитят не само Антонов, но „една страна, която по онова време не можеше да се защити сама”.
 
Моята работа не бе просто на защитник, а се превърна в мисия на моя живот срещу всички и срещу всичко, защото на 13 май 1981 г. -  денят на атентата срещу папата политическият климат не ни позволи да извършваме спокойно деността си като защитници, обясни още проф. Консоло.
 
Той пръв подписа петицията за наименоване на голям площад или главна улица в София "Сергей Антонов. Мъченикът". Консоло повтори, че слага подписа си след разговори за това с председателя на Конституционния съд проф. Борис Велчев, вицепредидента Маргарита Попова и главния прокурор Сотир Цацаров.

Сергей Антонов трябва да бъде предложен за държавна награда. Това каза президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов пред участниците в конференцията „Атентатът срещу България – Истината”, посветен на 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов. Той сподели съжалението си, че докато е бил държавен глава не е имало инициатива за това.
 
"А може би си струваше това да стане. Сега съм готов да компенсираме този пропуск и да иницииараме предложение до изпълнителната власт, а чрез нея до държавния глава за посмъртно награждаване на Сергей Антонов с държавна награда", добави Георги Първанов.
 
Президентът разказа подробности за разговора си с папа Йоан Павел II на 24 май 2002 г., когато Светият отец дойде на визита в България. Бившият държавен глава посочи, че срещата им е била важна, защото онова, което е трябвало да каже, е щяло да има широк отзвук сред католическия свят и в международен мащаб, както и стана. 

Подготовката беше много важна. В навечерието на папската визита Първанов отбеляза, че е дал няколко интервюта за италианския печат. "В Кориера де ла сера" обосновах невинността на българската страна и подчертах отсъствието на каквата и да е следа за българско участие. Интервюто бе публикувано със заглавие – "Дори папата не вярва на българската следа" и то съвпадаше с подготвеното прессъобщение на нашия прессекретариат – предварителната нагласа за визитатата беше да потвърди тезата и фразата, че той не вярва в българската следа." Това обаче беше недостатъчно, не повече от програма минимум. 
 
От дистанцията на времето Георги Първанов отбеляза, че това е бил най-напрегнатия момент в неговата дипломатическа работа като президент. Срещата му с папата трае около 30 минути и разговорът тръгва нелеко с протоколни неща, които допълнитетелно утежняват ситуацията. „Виждам че съм в цайтнот, притесних се дали ще можем да изпълним всичко, което предварително набелязахме. Поставих въпроса и няма да тълкувам отговора на папата”, каза Първанов и прочете от записките си от тогава буквално какво е казал папа Йоан Павел II. 

„Аз си спомням този мъчителен проблем за България, т.нар. българска следа. Това беше една инсинуация. Поискаха да обвинят българите с тази отговорност – атентатът срещу мен. Това вече е изяснено от Светия престол и той има предвид този факт, т.е. невинността на българите.”

„Тези думи на папата бяха по-силни от очакванията ни, че той ще каже: Не вярвам в българската следа”, изрично подчерта Първанов. Разговорът между двамата приключва протоколно и минути след това за италианската информационна система АНСА официалният говорител на Ватикана Хоакин Наваро потвърждава предварителната теза, че „папата никога не е вярвал в българската следа, защото много уважава народа на тази страна”.

Първанов обясни, че е трябвало да се направи нещо, за да се огласи по-категоричната позиция на папата, изявена в техния разговор. И той взема решението да отиде на тържеството на Софийския университет за 24 май, нищо че предварително е отказал участие в него. Точно там Първанов огласява разговора си с папата. „Може и да съм нарушил дипломатическия канон или добрия тон, но в този случай това беше повече от наложително”, обясни той. 

„В международен план доколкото се коментира тази история със Сергей Антонов, продължава повече да витае тезата, че папата не е вярвал на българската следа. Мога да направя паралел и аналогия с процеси, в които ние българите сме обект на подобни кампании, като либийския процес срещу нашите медицински сестри, той също беше скалъпена история.” 

Георги Първанов подчерта, че ако ние сме успели да постигнем целите си, го дължим на блестящия професионализъм на проф. Джузепе Консоло - италианският защитник на Антонов, и на онези, които са имали ангажимента да защитят нашата позиция. Към това обче трябва да подчертая ясният категоричен последователен ангажимент на държавата, институциите и на обществото.

Първанов не пропусна да отбележи със съжаление и „българският принос” в подобни кампании – „все ще се намери някой, който да налива вода във воденицата на организаторите на тези кампании”, заяви той с огорчение. „И до ден днешен, уви, ще се намерят такива, които всяват съмнения и някои дори откровено се опитват да очернят страната, институциите и органите, които са работили, макар и в едно друго време.” Подобни форуми като тази конференция са в състояние да дадат отпор на такива тежнения, каза накрая бившият държавен глава.


Още през 1994 г. стана ясно, че папа Йоан Павел II ще каже, че Антонов е невинен, когато посети България, за което има голямо желание.
 
Това разказа председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси пред конференцията „Атентатът срещу България – истината”.
 
„В началото на 90-те години на ХХ век Атлантическият клуб направи свое собствено разследване и стигнахме до извода, че България няма никакво участие в покушението срещу полския папа.
 
През 1994 г. помолихме за частна аудиенция при негово светейшество Йоан Павел II. Преди да влезем, неговият секретар ми сподели, че сега не е подходящия момент Светият отец да каже, че Антонов е невинен, защото той иска да дойде в България и да го щаже там.
 
Историческата среща се осъществи през 2002 г. -  между папата и президента Георги Първанов в София, след осем години усилия за това посещение. Тогава Йоан Павел II обяви, че България е невинна и я благослови за външнополитическите й амбиции”, разказа Соломон Паси.
 
Той припомни и за отпусната по инициатива на тогавашната парламентарна група на НДСВ  специалната пенсия на Сергей Антонов, символична компенсация за неговите мъки.
До каква степен България е била накисната като изкупителна жертва в тази история с участие на КГБ не мога да кажа, но по онова време тя бе лесно продаваем виновник, каза още Паси. Според него папата е дал ясни индикации преди да почине, че също е бил жертва на Студената война.
 
Председателят на Атлантическия клуб изрази надежда, че след изтичането на 30-годишната давност ЦРУ ще разсекрети своите документи по случая, които окончателно ще изяснят всички факти и обстоятелства.

 

Историята:

Контекстът 

В разгара на Студената война между двата колоса на тогавашния двуполюсен свят - Съветския съюз и САЩ, една малка страна от социалистическия лагер, известна като най-близък партньор , „сателит“ на СССР - България, е насила въвлечена в огромна политическа спекулация от световен мащаб. Един тежък терористичен акт, който едва не уби главата на Римокатолическата църква, бе използван с „добавена стойност“ в политиката на противопоставянето от двете страни на Желязната завеса. 

Скромният и тих българин на име Сергей Антонов стана главен герой на една от най-големите политически драми на ХХ век, наричана „процеса на века“ - делото за атентата срещу папата и създаването на „българската следа“. Затова процесът не бе просто срещу Антонов, а срещу България и с него се целеше мащабен опит за дискредитирането на държава от тогавашния социалистически блок. 

Сергей Антонов бе оправдан след шумен процес и почти четири години арест, но не защото е невинен, а „поради липса на доказателства за вина“. В днешното време, във второто десетилетие на ХХI век, тези събития вече са част от историята. Младите хора, родени и израснали в съвсем друг свят, не са запознати с драматичните събития, нито могат да си представят геополитическите последствия не само за България, но и за целия свят, ако скромният и тих българин се бе пречупил и бе признал несъществуващата си вина. 

Сергей Антонов обаче издържа. Не се огъна пред жестоката мистификация. Плати за това в крайна сметка с живота си - почина на 59 г. през 2007 г., забравен от всички в порутеното си жилище на софийската улица „Сердика“. 

България никога не поиска реабилитация - съдебна, финансова или политическа след края на процеса през 1986 г. за държавата или за гражданина ѝ Сергей Антонов. Тя разчиташе и продължава да разчита, че най-силното ѝ оръжие в този случай е истината. Получи потвърждение за това от самия папа Йоан Павел II, който при посещението си у нас през 2000 г. сам каза, че никога не е вярвал в „българската следа“. 

А към днешното време препраща и един подценяван досега факт от историята на атентата. Терористичната организация „Сивите вълци“, която го организира, проповядва пантюркизма - философия, застъпена от управляващата в момента в Турция ислямистка партия на президента Реджеп Ердоган. Основна цел на „Сивите вълци“ е изграждането на единна Нация от Балканите, през Централна Азия до Китай. Тя трябва да включва всички тюркски народи, като интересното е че тук включват и българите Център на това обединение трябва да е една силна, независима и самоуверена Турция, около която да се обединят останалите тюркски народи. 

 

Атентатът 

Папа Йоан Павел II е прострелян на площад „Свети Петър“ на 13 май 1981 г. от турчина Али Агджа. Улучен четири пъти, Светият отец губи много кръв, но оцелява и се възстановява след дълго и тежко боледуване. Агджа е осъден на доживотен затвор и няма следа от съмнение, че автор на атентата е организацията „Сивите вълци“, в която той членува. 

Покушението срещу папата обаче е изключително удобен повод да се добие „добавена стойност“ в политически аспект - да се нажежи до крайност и без това огромното противопоставяне между двата блока на тогавашния свят. 

Фабрикуването на „българската следа“ в атентата има една цел - да докаже с фалшиви обвинения, че зад опита за убийство на Йоан Павел II стои Съветският съюз, лидерът на Източния блок. Но понеже няма как да бъде обвинен колосът, мишена става страната, сочена за негов сателит - България. Тя е удобна и по географски принцип - доказано е вече, че Агджа е минавал през България на път за Европа. Има и допълнителни „екстри“ - Йоан Павел II е славянин, произхожда от държава, която също е част от Източния блок - Полша, тоест в косвена връзка e с нарочените за атентата срещу него българи. 

За „българска следа“ започва да се говори още преди ареста на Сергей Антонов. Името на страната влиза в употреба при други политически атентати, включително и при убийството на Алдо Моро (италиански премиер, отвлечен и убит през 1978 г. от крайнолявата групировка „Червените бригади“, б.р.). 

Постепенно започва пропагандна акция, за да се подготви общественото мнение за най-важния момент. „Българска следа“ като термин се споменава за първи път във връзка с обвинения за трафик на оръжие, произведено в родния оръжеен гигант „Кинтекс“, разказва тогавашният ни консул в Рим Стефан Ненов. Но не постъпват каквито и да било сведения за лица от посолството за техни връзки с терористични организации или актове. Докато идва денят на ареста - напълно шокиращо, неочаквано действие от страна на италианските власти. 

 

Арестът 

Българинът Сергей Антонов е арестуван показно на 25.11.1982 г. в 11,30 часа в представителството на БГА „Балкан” в Рим на ул. „Гориция”, където той работи като заместник - представител. Скромен и тих човек, много услужлив и добър, педантичен служител, той изпълнява съвестно задълженията си, живее в миниатюрна квартира на 100 метра от местоработата си и, много важно - не ползва дипломатически имунитет, а само притежава служебен български паспорт. 

По стечение на обстоятелствата в този момент в офиса се обажда консулът Стефан Генев, който търси Сергей по друг, личен повод. Изумен от получената информация за ареста, Генев веднага се озовава на мястото на действието, където, по негова преценка, има повече от 20 униформени и куп цивилни лица. 

Но в представената заповед за обиск и задържане пише само, че Антонов се обвинява в участие в заговор за извършване на държавен преврат в Италия - стряскащо, но не така чудовищно. 

Полицаите обискират и квартирата на Антонов, след което щракват белезниците. Не му разрешават дори пакет цигари да вземе със себе си, а само 5 къса, които му дава консулът. В този момент започва неговия арест, който не е свален до деня на оправдаването му - 29 март 1986 г. Той го прекарва в строго охраняван затвор, където е пращан на два пъти, и под домашен арест - в специално оборудвани от България с блиндирани стъкла и други „екстри“ помещения - първо в блока на посолството ни в Рим, а след това в квартирата на Сергей Антонов, където той живее преди арестуването му. 

В 12 ч на обед на 25 ноември, половин час след ареста, италианската телевизия изстрелва новината, че българският гражданин Сергей Иванов Антонов е арестуван и обвинен като организатор на атентата срещу папата. 

Когато му съобщават причините за обиска и ареста, Антонов произнася само две думи: „Това е абсурдно!” Вече пред полицейската квестура, където са струпани рояците журналисти, той също е лаконичен: „Аз съм невинен“. 

В деня на задържането други двама, които ще бъдат обвинени и подсъдими за „заговора“ - Желю Василев и Тодор Айвазов, се намират в България. Те са с дипломатически имунитет, което означава, че не могат да бъдат изправени пред италиански съд. Така те остават като задочни обвиняеми, по-скоро с пропаганден ефект и не напускат България по време на процеса. 

Първият разпит на Антонов трае 11 часа. Той отрича всички обвинения и остава верен на тази своя линия на поведение до последния ден на ареста. По поведението му и много пестеливите му откровения пред Стефан Ненов през годините на затворничество, българските експерти заключават, че е обработван с псхиотропни вещества. Психиката му търпи непоправими щети, здравето му - също, заради процеса семейството му е разбито, но нищо от това не кара Антонов да се пречупи и да признае вина, която не носи - нито той, нито България. Той отказва подготовки за разпитите, защото не смята да говори на тях - винаги неизменно повтаря едно- невинен съм, не познавам този човек (Али Агджа, б.р.) 


Процесът 

Процесът срещу България и българските граждани Сергей Антонов като главен обвиняем и Тодор Айвазов и Желю Василев като съучастници, с обвинение като организатори и поръчители на атентата срещу римокатолическия папа Йоан Павел II, стартира на 27.05.1985 г. и завършва на 29. 03. 1986 г. 

Подсъдими са и петима турски граждани: Мехмед Али Агджа, Орал Челик, Домар Багджъ, Муса Челеби, и Бекир Челенк. В разстояние на повече от 10 месеца се провеждат 95 съдебни заседания. Обвинителният акт на съдия следователя Иларио Мартела обхващал 1243 страници, в който основно се преразказвали показанията на Агджа. 

Те се менят непрекъснато, всеки ден излизат нови негови версии, които взаимно си противоречат. Макар че българската страна доказва как в деня на атентата Сергей Антонов е бил на работното си място пред множество свидетели, макар да е очевидно, че Агджа има психически проблеми и публично обявява в залата: „Аз съм Исус Христос. Обявявам края на света. Целият свят ще бъде унищожен. По-велик съм от Фройд и Дарвин, взети заедно”, нищо не сломява предварителната убеденост на съдия- следователя Иларио Мартела, че българите са поръчителите на атентата срещу папата. Тази позиция и линия на поведение той запазва до края на процеса, подобно на прокурора Антонио Марини. За тях Агджа е „супер свидетел“. 

Адвокат на Сергей Антонов е младият тогава юрист Джузепе Консоло, за помощник е ангажиран Адолфо Ларуса. И двамата бързо се убеждават след запознаване с материалите на следствието, че става дума за скалъпено обвинение и че българите са невинни. Консоло честно отстоява позицията си докрай, не се поддава на натиск да изостави това дело, нито на внушения, че за него ще има последствия, ако продължава да твърди, че Антонов няма вина. И днес Джузепе Консоло съжалява, че България е направила грешка, като не е потърсила отговорност и реабилитация от съответните власти след оправдателната присъда. „Докато съм жив, че повтарям, че България няма вина“, каза преди година Консоло, когато за първи път след три десетилетия бе поканен у нас. 

Първоначално Агджа твърди, че се е запознал през 1980 г. в София първо с Тодор Айвазов, заедно с турците Бекир Челенк и Орал Челик. Дискутирали убийството на генералния секретар на ООН по онова време Курт Валдхайм, на английската кралица Елизабет Втора и на папа Йоан Павел II, което било в интерес на Източния блок. 

Тодор Айвазов дал на Агджа телефона на Желю Василев в българското посолство в Рим. В Рим Василев и Агджа се срещнали, планирали нови атентати, за мишени набелязали Дон Минтоф, министър председател на Малта и Хабиб Бургиба, президент на Тунис. 

Кръгът на познатите на Агджа се разширява. Появяват се Сергей Антонов и българският дипломат Иван Дончев. С тях бил планиран атентат срещу Лех Валенса, ръководител на полския синдикат „Солидарност”, при негово посещение в Рим.... 

Турският търговец Бекир Челенк, като подбудител и организатор на покушението срещу папата, финансирал терористичния акт с три милиона западногермански марки. В деня на покушението срещу папата заговорниците се били срещнали на площад „Република” в Рим в 15 часа, качили се на кола „Алфа Ромео”, шофирана от Антонов, той за маскировка бил с изкуствена брада и тръгнали към площад „Свети Петър” да убиват папата. Предвиждало се след петия изстрел на Агджа, „сивият вълк“ Челик да взриви бомба, да предизвика суматоха на площада и с това да улесни бягството на заговорниците. С колата Антонов трябвало да ги закара до чакащия специално за целта пред българското посолство ТИР - камион, с който да бъдат изведени от Италия. 

След като постепенно става ясно, че тези разкази са абсурдни, Агджа започва да твърди, че Антонов е бил само „мозъкът“ на покушението, без да е бил пряко на площад „Св. Петър“. От човек- основно интересен на журналистите, той се превръща постепенно в обект на посмешище. 

 

Пропагандата 

Дълго време преди това обаче Али Агджа е герой, а италианската и световната преса са задвижени от мощна пропагандна машина, чиято цел е да оплюе България, социалистическия лагер и тогавашния Съветски съюз. В последвалите години след процеса излязоха множество сведения за ролята на американските служби в създаването на „българската следа“ и на пропагандната кампания срещу Антонов и родината му. Създадена е огромна плетеница от версии, замесени лица: журналисти, политици, обществени фигури, хора от службите на различни държави от двата противопоставени по онова време блока; случаят „Антонов“ захранва с години медиите. Написани са много книги от български и чужди журналисти, цитирани са десетки, стотици достоверни източници от целия свят. 

В началото на новото хилядолетие случаят бе раздухан отново, като през 2005 г. бе поискан достъп до архивите на българските служби от страна на Италия след твърдения на магистрата Импозимато, че там има сведения за „българската следа“. Поредният опит за установяване на нови обстоятелства остана без последствия. 

 

Краят? 

След като съдът сваля обвиненията на 29 май 1986 г., Сергей Антонов прекарва по-малко от денонощие в българското посолство и е изпратен у дома. Осигурена му е работа - синекурна длъжност в БГА „Балкан“. Семейството му се разпада, той живее с майка си, която по-късно умира, постепенно се затваря в себе си и спира да общува дори с малцината трима-четирима души, които е допускал до себе си след процеса. Говори само с обожаваната от него дъщеря. 

Краят е известен - Антонов умира, забравен от всички през 2007 г. 

Що се отнася до Агджа, първоначално осъден на доживотен затвор, съдбата му е доста по-оптимистична. Помилван от папата и в последствие- от президента на Италия, той е прехвърлен в Турция, където окончателно е освободен предсрочно през 2010 г. След провала на измислиците за българска следа, той пуска версии за „иранска“, и че атентатът е поръчан от самата Ватикана. 

Коя ли е истината? Надали някога ще се разбере окончателно. Но категорично ясно е едно- България няма общо с този атентат.
 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт