Таня Джоева: Борисов изигра силен коз – да бъде мост между Европа и Турция

07.06.2017

 

 „Благодаря ти за посещението, скъпи Бойко“. С тези думи на канцлера Ангела Меркел завърши важната визита на премиера Борисов последователно в Париж и Берлин. Само след шест дни му предстои още по-важна – в Анкара.
В рамките на два дни Борисов се срещна с президента на Франция Емануел Макрон, с немския президент Щайнмайер и с канцлера Меркел.
 
Насърчаване на немските инвестиции в България, помощ за развитието на Западните Балкани (мини „Маршал“ за региона), подкрепа за Шенген и  за еврозоната са част от резултатите от визитата в двете столици.
И най-важното: при предстоящото посещение на Борисов в Анкара българският премиер ще посредничи за нормализиране на изострените отношения между Европа и Турция, между Меркел и Ердоган.
 
Как се стигна до совалката на Борисов и какво е значението й за развитието на България?

Разбира се, че срещите на Борисов с Макрон и Меркел са знакови. 
Първата задгранична визита на Еманюел Макрон, само ден след влизането му в Елисейския дворец, бе в Берлин при Ангела Меркел. 
Първото задгранично пътуване на Бойко Борисов в третия му мандат (6 и 7 юни) бе в Париж и Берлин. 
Няма как съвпадението да е случайно. 
Сближаването между Германия и Франция започна толкова светкавично след победата на Макрон на президентските избори, че изглеждаше като предварително обмислено. След първата си среща германският канцлер и френският президент анонсираха  създаването на Пътна карта (Road Map) за реформиране на Европейския съюз и еврозоната. Меркел, канцлер на Германия от 2006-а насам, е приветствала трима френски президенти в Берлин, Макрон е четвъртият. Той се очертава като най-скъпият й приятел – в преносен, а вероятно и в най-буквален смисъл. 
„Интересите на Германия са най-тясно свързани с интересите на Франция: Германия ще се развива добре, ако Европа се развива добре, а Европа ще бъде добре, ако Франция е силна“, заяви Меркел при срещата си с новото лице на Франция в средата на май. С тези думи, които не могат да се възприемат като просто куртоазни, Меркел зададе новия курс. Той може да бъде наречен оста Берлин-Париж. По темата Европейски съюз се заговори за ново начало, за „новосъздаване на Европейския съюз“. Нещо, което доскоро бе считано за ерес – промяна на основополагащите документи на Съюза - вече е топтема в политическите совалки. 


Оста Берлин-Париж, не Брюксел, е европейският център, около който ще се гради самостоятелната европейска анти-Тръмп политика. 

Защо Германия има интерес от силна Франция?

 

На 7 май в Берлин имаше защо да отварят шампанско. Ангела Меркел е политикът, който въздъхна с облекчение след президентските избори във Франция. Никак не са пресилени твърденията, че победа на Льо Пен щеше до доведе до две тежки последствия за Германия: разпад на ЕС и подем на евроскептичната „Алтернатива за Германия“. Макрон пречупи тренда „Брекзит“. Немислимото след референдума на Острова, че „Европа може да бъде спасена чрез повече Европа“ се оказа План Б на брюкселския елит, който вече е в ход. След парламентарните избори във Франция на 11 юни и 18 юни Берлин и Париж ще представят двустранните си проекти за сближаване, което ще даде нов тласък на техните отношения. При условие, разбира се, че партията на Макрон успее да състави мнозинство във френския парламент. За всички анонсирани проекти за реформи на Евросъюза и еврозоната елитите на двете водещи държави ще имат време до 2019-а, когато са следващите избори за Европейски парламент. 

Защо Франция има нужда от Федералната република?

Френският елит има нужда от подкрепата на Меркел по две основни причини: оцеляване и пари. Първата е политическа и е свързана с риска страната да направи завой, водена от партията на Льо Пен. Левите и десни формации са в дълбока криза, както показаха и президентските избори. Вкарването на Макрон в голямата политика рестартира традиционния френски елит. 
Втората причина изглежда далеч по-важна. Икономиката на социална Франция изнемогва. От десетилетие тя се движи стремглаво надолу. За последните 8 години дългът й е нараснал с почти 100% от БВП. Икономическият й растеж е несравнимо малък с този на Германия и Великобритания, безработицата – висока. Инвеститорите заобикалят страната, не на последно място и заради огромните права, които имат френските работници. 
Своята победа Макрон дължи и на страха от Льо Пен, и на обещанията за реформи – необходими, но не крайно радикални, колкото на някои от неговите конкуренти. Франция търсеше спасител, Европа – също. Не са случайни обаче заглавията в немската преса, които гласят: Макрон ще спасява Европа, Германия ...ще плаща. 


Без помощта на най-мощната икономика в Европа бившият банкер едва ли би направил чудо. 

А защо Бойко Борисов укрепва връзките с Париж и Берлин?

 

Темата за кандидатстване на България в еврозоната и за влизането в Шенген набра висока скорост. Когато служебният премиер проф. Огнян Герджиков обяви на висок глас, че е федералист и страната ни трябва да смени лева с еврото, думите му бяха възприети по-скоро като ексцентричност. Но това бе преди победата на Макрон и преди създаването на топлата връзка Берлин-Париж. Сега вече се поставя не въпросът дали (да влезем в еврозоната), а как. Забележително е, че на форума „Европа отново на път“ (5 юни, София) всички водещи политически сили подкрепиха идеята. Алтернативата е стряскаща – ако Европа се раздели на силен център (с обща валута, евентуално свой бюджет и органи на управление) и слаба периферия (страни с неукрепнали демократични институции и ниски доходи), няма съмнение къде би попаднала България. 
Ден след форума Борисов отлетя за Париж и Берлин и направи изпреварващ ход. Той е четвъртият лидер, който разговаря с Макрон след Тръмп, Путин и Меркел. 
Борисов няма защо да чака. Почти сигурно е, че партията на Макрон ще се поздрави с успех на предстоящите парламентарни избори. Друга пречка пред оста Берлин-Париж изглежда няма. Меркел води убедително в социологическите изследвания и през септември вероятно ще спечели четвърти мандат. Дори да се случи обрат и да бъде победена от кандидата на социалдемократите Мартин Шулц, курсът на Германия ще остане абсолютно същият. Шулц е заинтересован от добри връзки с Макрон точно толкова, колкото и Меркел.  
С последователните си визити в Париж и Берлин Борисов постигна няколко неща: даде ясна заявка за мястото на България в преформатиращия се Европейски съюз. Обозначи се като човекът на Меркел в България и блокира всякакво развитие на темата, че се бил коалирал с националисти. Сигурно е станало дума и за тръба, през която да минава руски газ в България. Неговата политическа съдба и занапред ще бъде тясно свързана с тази на Ангела Меркел.
 
Основният въпрос е какво може България да предложи на влиятелните си западни съюзници? 
Вероятно има какво след като Брюксел и Берлин си затвориха очите пред коалирането на Борисов с „Обединени патриоти“.
- Охрана на външната граница, чиято надеждност Макрон ще има възможност да види през август
- Лоялност
- Стабилност в нестабилния регион на Западните Балкани, който може да бъде съживен с мини план Маршал за региона
- Посредничество за нормализиране на отношенията между Европа и Турция. На 13 юни Борисов заминава за среща с президента Ердоган и премиера Йълдъръм.

Успехът на Борисов е безспорен, но тук трябва да добавим една-две уговорки. Целите „Шенген“ и „еврозоната“ уплътняват третия мандат на Борисов, задават посока на управлението, което на старта зацикли в ровене в миналото, обвинения и снимки от албумите.
Борисов обаче следва да съчетае външнополитическите приоритети с интересите и на българските граждани. С други думи: охрана на границата, която не пропуска нелегални мигранти, катастрофиращи на магистралите; европейска валута, от която стандартът на живот няма допълнително да падне. 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт