Валерия Велева: Как да не допуснем отново „президент-придатък“

17.01.2016

 

 


Какъв трябва да бъде бъдещият президент? Влизаме в година, в която ще трябва да си дадем отговор на този въпрос. Политическите реалности го поставят с особена острота.

На първо четене мнозина ще кажат: Президентът трябва 
да е обединител на нацията;
да е олицетворение на съгласието;
да защитава националните интереси;
да е визионер;
да е стратег;
да има социална чувствителност;
да не е нито ляв, нито десен, а да е свестен;
да е надпартиен, ако може и непартиен;
да е партньор, но и коректив на изпълнителната власт;
да е водач;
да е патриот;
да разбира от геополитика и военно дело...

Може да изброяваме още много качества, които бихме искали да видим в личността на бъдещия президент. И колкото повече изисквания поставяме пред тази личност, толкова повече я рисуваме в идеални краски и така се отдалечаваме от действителността.
 
 Дискусията, която организира в неделя партия АБВ, бръкна в раната: „Какъв да е президентът“ с опциите, които даде:
„лъв или заек;
авторитет или изпълнител на чужда воля;
лидер или придатък“.
Самото поставяне по този начин на избора, ни изправя пред една доста нелицеприятна реалност – че настоящият президент бе изваден от ръкава на Борисов като „заек“ и ни бе наложен като „придатък“, който пък много лесно се превърна в „изпълнител на чужда воля“. Сигурно г-н Плевнелиев би се обидил от такава оценка. Вероятно и мнозина няма да я споделят. В това няма изненада. 
За съжаление обаче точно днешният президент олицетворява качества, които не бихме искали в никакъв случай да видим в бъдещия.
 
Неговите трима предшественици също понесоха критики за управлението си, но нито един от тях не бе нито „придатък“, нито „изпълнител на чужда воля“. Напротив – макар и поставени на този надпартиен пост от своите партии, в критични ситуации на обществено напрежение те успяваха да олицетворяват и единството на нацията, и съгласието, превръщайки се в истински водачи и неоспорими авторитети. И д-р Желев, и Стоянов, и Първанов успяха да се еманципират от своите партии, понасяйки тежки „приятелски“ удари, но действията им винаги бяха в унисон с националните интереси. Докато Плевнелиев се оказа странна симбиоза между неслучил се политик, несъстоял се държавник, невъзможен обединител на нацията и ВИП-чиновник, който защитава предимно личните си (корпоративни) интереси от камбанарията на държавен глава. И все повече хора: политици, синдикалисти, бизнесмени, започват да дават конкретни примери, с които да изпълват тези тежки констатации със съдържание. 
Целта на този коментар не е да правим оценка на Плевнелиев – неговото време, слава Богу, изтича, а втори негов мандат е невъзможен.
Не е невъзможно обаче да бъдем изправени отново пред избор „ала Плевнелиев“.
И това ще бъде страшно! 
Хубаво е в обществото да тръгне дебатът „от какъв президент имаме нужда“.
 Но по-важно е да се разберем - как да не допуснем отново да ни „назначат президент-придатък“.
 
Политическите реалности засега показват, че и следващият президент ще бъде излъчен или от средите на ГЕРБ или със съгласието и подкрепата на ГЕРБ. В самата партия обаче такъв дебат не върви. Засега там е ясно само едно - че няма да е Плевнелиев. Но кой ще е? Да решава Борисов! А Борисов скоро няма да вземе това решение, защото то ще е плод на сложни геополитико-икономико-бизнес отношения, чието развитие е много динамично и в крайна сметка ще опре до стабилността на управлението. И като нищо в края на август премиерът да извади от ръкава поредното си зайче, а машината „ГЕРБ“ да го катапултира на „Дондуков“ 2. Ако обстоятелствата, вътрешни и външни, не принудят Борисов лично да влезе в състезанието в последния момент. Което ще уплътни кандидат-президентската битка със съдържание. Но няма да се е състоял националният дебат за президента като обединител на нацията, като водач и лидер на българите. И то точно сега, когато обществото е раздирано от омраза, когато всички социални връзки са разкъсани, когато нямаме кауза пред себе си и не виждаме надежда за бъдещето.

В ляво положението е още по-отчайващо. „БСП и Господ да извади, няма да спечели!“. Казва го Румен Овчаров. За съжаление, неговата оценка се споделя от всички анализатори и политически наблюдатели. Но, ако левицата се обедини около един разумен, непартиен кандидат, може и да успее. Пак го казва Овчаров. И има право. Само че обединението на левицата е мисия невъзможна, поне на този етап. Защото в БСП за нищо на света (или поне докато Михаил Миков е лидер) няма да се съгласят да подкрепят номинация на АБВ, а пък лидерът на АБВ Георги Първанов заяви, че ще ги чака до април, след което партията му ще обяви своя кандидат. Така че вътрешнопартийните ежби в ляво може да ни сюрпризират с двама леви кандидат-президенти. Което ще е истински подарък за ГЕРБ.

В дясно – там е комично. Вариантът „Радан Кънев – президент“ няма нужда от коментар. Възможно е процесите на ферментация там да родят и смислени кандидатури. Но засега всичко е обвито в мъгла.

Не знаем и какво мисли ДПС. Много вероятно е те последни да си кажат думата, след като видят останалите кандидати. Освен, ако не излязат с някоя силна непартийна личност и да я предложат на обсъждане в обществото. От тях винаги може да се очакват такива нестандартни ходове.

Каквито и да са кандидатите, каквито и качества те да имат или да нямат, едно трябва да е ясно - никога повече не бива да допуснем да чуваме: „ И магаре да ви бях посочил , и него щяхте да изберете!"  Защото трябва да сме си взели поука от обидата „президент- придатък“. И поне в средата на годината трябва да сме наясно с основните претенденти за този пост. Да започнем да обсъждаме визията им, приоритетите и ценностите, върху които ще стъпят, преди да им дадем правото да станат наши водачи. 
 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт