Валерия Велева: Шамарите, които Лютви Местан зашлеви на българската държава

28.12.2015

 

 

 

 

Колкото повече минава времето от отстраняването на Лютви Местан от ДПС с мотива „национално предателство“, толкова повече стават въпросите, на които обществото не получава отговори.

За първи път в историята на новата българска държава един български политик в условията на демокрация търси закрила в чуждо посолство. Това е нечуван акт, който в момента няма адекватно обяснение. Няма дори никакво обяснение. Удивително е мълчанието на правителство, на политически сили, на външен и вътрешен министър.

На 23 декември Лютви Местан не отива сам в посолството на Турция, той е придружен от съпругата си Ширин и децата си, носи си дори лек багаж, и обяснява на турския посланик, че ще бъде убит и затова търси закрила на турската държава.

Първо. Какво прави от този момент българската държава?
 
Сваля охраната на застрашения Местан, защото той вече е на територия на чужда държава? Така е по правилник. Но как реагира шефът на НСО, след като охраняван от службата му обект предприема акт, равен на искане на политическо убежище? Не знаем. Как реагира българското Външно министерство, когато лидерът на третата по големина (според някои социолози дори втората) партия в българския парламент се оказва под закрилата на чужда държава? Не знаем. Или по-скоро знаем – не реагира.
 
Имат ли информация българските служби дали наистина някой е искал да убие Лютви Местан в този ден, (преди или след това) и ако „да“ - какво са предприели, ако „не“ - как са реагирали? И защо в качеството си на лидер на ДПС Местан търси закрила от чужда държава, след като за него се грижат гардовете на НСО? Това означава ли например, че ако утре Михаил Миков се почувства застрашен, трябва да си вземе торбичката с лични вещи, с жената и децата под мишница, и да почука на вратата на руското посолство? 
Колко точно време е престоял Местан? Какво си е говорил с посланик Гьокче? В какви зависимости е изпаднал българският политик? Или плод на какви предварителни ангажименти е появата му на турска територия? Никой не казва. По законите на международното право като какъв е бил третиран в този период Местан – и от Турция, и от България? Като сътрудник на турските тайни служби, като политически емигрант или като турист?

Истината е, че с бягството си в турското посолство Лютви Местан зашлеви звучен шамар на цялата българска държава. На правителството, на службите, на стремежа ни да отстояваме демократичните норми на живот. С това той наистина накърни националните интереси на държавата, пред която се е клел като народен представител. И освети тежките си зависимости, за които тепърва ще научаваме.
 
На всичкото отгоре Местан се опита да вкара в заблуда всички, с изявлението си, че „право на всеки български политик е да осигури собствената сигурност при критични ситуации“. Това не е вярно. Право и задължение на всеки български политик е да се погрижи първо за сигурността на българските граждани, после за авторитета на държавата и най-накрая да мисли за себе си.

Второ, как реагират Министерство на вътрешните работи, контраразунаването, следствие и прокуратура на мотива „за национално предателство“, с който Лютви Местан бе изключен от партията си?
 
МВР не реагира. От ДАНС неофициално заявиха, че ще разследват всички турски връзки на Местан. Правят ли го или не – не се знае. Следствие и прокуратура мълчат. Върху Лютви Местан е лепнато тежкото клеймо на „национален предател“, който се опитва да прокарва проислямизъм в българската политика. Това е ужасяващо! То води до съдебна отговорност. Имат ли службите ни данни за дейността на Местан в тази насока? Ако имат, от кога датират? Защо не са го спрели? Ако нямат – къде са спали? След сервилното му държане по време на срещата му с Еродган, какво е било отношението на Външно министерство?

И понеже всички се питат защо Доган извърши това „ритуално убийство“ на „предателя“ няколко часа преди Рождество Христово – отговорът би могъл да бъде – вероятно е изпреварил гръмовни събития, следствие от „антинационалното“ поведение на Местан.
 
Репликата му: „Дори да не съм жив, пак няма да ти позволят да направиш това, което си замислил“, е многозначителна. Какво е бил замислил Местан? Кой какво го кара да направи? Кой ще му попречи? От къде Доган е разбрал за пъкления план на Местан? И не свърши ли Доган работата на българските служби като елиминира Местан от голямата политика?
 
В политическите среди се говори, че преди шест месеца Доган е получил информация от руснаците, че покушението срещу него, извършено на Осмата конференция на ДПС от ръката на Октай Енимехмедов, е поръчано именно от турските служби и то с цел да се открие пътя на Лютви Местан към овладяването на ДПС. В доклада си тогава Доган отправи критики към управляващите в Република Турция и специално към Ердоган. По-късно Местан не се съобрази с тази линия и много бързо обърна посоката на ДПС именно към партията на Ердоган. Какво е бил замислил Местан и какво е предотвратила бързата намеса на Доган, е въпрос от съществено значение както за бъдещето на ДПС, така и за българската политика.

Трето. Какво означава фактът, че лично турският премиер Давутоглу упражнява върху българския премиер Борисов безпрецедентен натиск да подкрепи Местан в една вътрешно-партийна битка? Че Борисов е безгласна буква? Че Местан е машата за налагането на доктрината на неоосманизма в България? Тогава обаче, това вече засяга националната сигурност и териториална цялост на страната. И реакцията на държавата е задължителна по всички европейски и междудържавни правила. Най-малкото трябва да потърсим обяснение, защо Анкара си позволява безпрецедентна намеса във вътрешните отношения на една българска партия? Защото смята, че тази партия всъщност е турска? Тогава кой го е допуснал това? Кога ДПС е станало „турска партия“, както писаха турските вестници?
 
Защото от създаването си досега Доган винаги е подчертавал, че ДПС е българска партия, че за него националните интереси на България са над всичко, и на ДПС дори. Какво е станала с неговия електорат? Работено ли е с него в посока на политиката на неосманизма и отцепването на части от територията на България в полза на Турция?
 
Защо Външно министерство досега не е потърсило сметка от представителя на Анкара в София Сюлейман Гьокче, за това, че е звънял на всички 166 членове на Централния съвет на ДПС, сред които депутати, областни председатели, заместник-кметове, за да настоява да подкрепят Местан? Имало хора, на които Гьокче звънял по 6 пъти, отправял заплахи, че повече кракът им няма да стъпи в Турция. Представете си това да си го позволи например посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски? Тутакси ще бъде изгонена. А ние не реагираме изобщо на разпищолването на Гьокче.
 
И още – Борисов отказа да приеме турския външен министър, това означава ли сянка в отношенията „София-Анкара“ и как ще се отрази върху решаването на бежанския проблем в региона? Борисов многократно защити в Европа позицията на Ердоган по отношение на бежанците, сега ще има ли завой в политиката?

Четвърто. Когато Лютви Местан произнася прословутата си декларация от трибуната на парламента в защита на Турция в скандала със сваления руски самолет СУ-24, всички изпадат в шок. “За първи път я чувам“, така отговаряли на колегите си от другите групи в парламента поставените в недоумение депутати на ДПС. Никой в групата не е бил уведомен предварително за позицията, която ще бъде изразена, нито е видял текста. Преди да влезе в залата Местан, както винаги, ги предупредил всички да са по местата си, защото ще се чете декларация. Скандалното е, че ДПС, чрез своя председател Местан взе пряко страната на Анкара. Нещо, което партията никога досега не си е позволявала. Подобен тон не си разрешиха дори най-сериозните съюзници на Турция, като например САЩ, Великобритания, останалите страни от НАТО. И то в ситуация, когато още се обсъждаха параметрите на инцидента и липсваше надлежна информация за случилото се. Питаме се – с кого Местан съгласува декларацията? От Рушен Риза разбираме, че повече от година Местан е взимал еднолично решения в партията, че е зреело напрежение между него и парламентарната група, че овластяването му е задълбочило отчуждението му от депутатите. Защо Доган не е реагирал по-рано? Защо е оставил толкова дълго време да бъде страничен наблюдател на събития, за които е предвиждал до какво ще доведат?
 
„Олекна ми!“, това е заявил Доган няколко часа след драматичното заседание на Централния съвет, което изключи Местан от партията.
 
Повечето анализатори подчертават, той просто се е намесил в последния, решаващ момент за спасението на ДПС. Ами, ако не беше се намесил? Защо държавата проспа този проислямистки уклон на Местан? И докъде са стигнали корените му? Защо нито един от лидерите на политическите сили не реагираха досега на водената от него неосманистка политика? И защо и сега мълчат? Докато турските дипломати шетат из Родопите, нашите политици не стават от коледните трапези. Изключение правят лидерите на ВМРО Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки и независимият депутат Веризар Енчев. Днес едва се включи Румен Петков от АБВ. Но какво прави Михаил Миков? Защо мълчи Първанов?

Пето. Идваме до най-важните въпроси – какво става с ДПС, с електората на ДПС? Безспорно движението навлиза в тежък период.
 
Всички ще чакат да видят как Местан ще замени стола си на първия ред в парламента с позиция на последните редове в залата. Това обаче е формалното изражение на променилата се ситуация. Появата на Местан на митинга в памет на малката Тюркян в компанията на турски дипломати, екскортиран от седем чужди дипломатически автомобила показва, че обвързаността му с чуждата държава е достатъчно сериозна.
 
Нещо повече – с него бяха главният мюфтия и мюсюлмански духовници от региона. А това е безпрецедентен пример за намесата на главата на мюсюлманското вероизповедание у нас в политическите дела на една партия. Все повече се говори, че саудитски фондации, свързани с главното мюфтийство , са създали сериозна мрежа в смесените райони и работят активно с населението там. Защо службите допуснаха това? И не закъсняха ли с реакцията си по отношение на налагането на доктрината „Стратегическата дълбочина“ в България?
 
Не може да се отрече една "заслуга" на  Местан - той вкара твърде агресивно темата за агитацията на майчин език по време на предизборната кампания. Направи го с ясното съзнание, че гази закона. Но поиска по този начин да се издигне в очите на електората си като герой, давайки им пример, че и те могат да нарушават законите на държавата. Темата  за майчиния език наложи още една разделителна линия в българското общество, която обслужва интересите на съседна Турция. И която буни българските граждани от турски произход у нас.
 
Вече за всички става ясна една тревожна картина - Кърджали  се превръща в гореща точка на етническо напрежение. Ще се запали ли чергата на етническия мир в България? Това е най-страшният въпрос, който може да постави под угроза постиженията на 25 годишния ни мирен преход. И наистина ли Местан е поел ангажимент за обособяването на Кърджалийския край като културна автономия? Какво се криеше зад странното му настояване за свикване на ВНС, след като за всички е ясно, че в този момент това е невъзможно, че не е тема от дневния ред на страната сега? Дали пък не си е мислил, че това е пътт за налагането на автономия в част от България?
 
Звучи зловещо, но след всичко, което се случи в българската политика, нищо не бива да ни изненадва. Местан е забележителен оратор и обигран политик, има образен език, знае как да прокарва тезите си – няма как да не знае, че ВНС днес е невъзможно да бъде свикано. Тогава защо го прави? И докъде е готов да стигне, за да реализира каузата си? До провокиране на безредици? До кръв?...

Шесто. Ще успее ли да създаде нова партия Местан, поредното ново ДПС? Е, тук поне знаем отговора – не! Справка: Мехмед Ходжа, Гюнер Тахир, Касим Дал. Но ще се опита, без съмнение. По-скоро ще се поддаде на натиска на Турция да изгради структури на ислямистка или неосманистка партия у нас. Това обаче би било кошмар за държавата. И Брюксел няма да го допусне.
 
Въпросът е дали България има силите и механизмите да се справи със задаващия се страшен проблем. Защото, ако някогашните врагове Местан и Дал обединят усилията си и стъпят на щедрото финансиране от Турция, пред България наистина ще се изправи проблем. Който наред с бежанската криза и тежкото икономическо положение на населението в региона няма да търпи отлагане.

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни публикации
Please reload

+359 878 852 713                                                                    isa.analizi@gmail.com

  • Facebook Social Icon

НАЧАЛО       ЗА НАС       ПРОДУКТИ       АКТУАЛНО       АНАЛИЗИ       СЪБИТИЯ       КОНТАКТИ

Всички права запазени. 

Използването на авторските материали от сайта на ИСА става след изрично съгласие на Института и задължително позоваване на източника със съответния хиперлинк към настоящия сайт